Лаура Чуканов е родена на 5 юни 1986 г. в София. Родителите й настояли да се казва Лаура, а не Лора, както е в българския именник, а причината – че така се казвало симпатично момиче на френско приятелско семейство. Лаура се премества в САЩ заедно със семейството си, когато е на четири години.

През 2009 г. завършва международни отношения и история на изкуството в университета на Юта – САЩ, малко след това е избрана и за „Мис Юта”. В конкурса за красота „Мис САЩ” през същата година Лаура зае престижното 4-то място.

- Ти имаш американски паспорт, но пък всички българи искрено се вълнуват и преживяват успехите ти. Всъщност българка или американка е Лаура Чуканов?

- Аз съм и двете – и българка, и американка. Честно казано, предпочитам да бъда гражданин на планетата Земя. Човек не си избира родината, но всеки от нас е длъжен да уважава и да се грижи за местата, където е живял и живее. Обичам българските си корени и се гордея с моята малка, мистична и чаровна родина. Но в същото време се чувствам и американка, с което също се гордея. Старая се да бъда отговорен гражданин, като гласувам, работя и участвам като доброволец във важни за обществото мероприятия. Миналата година даже се запознах с Гергана Паси, от която разбрах за изключително ниския процент гласуващи млади хора в България. Аз нямам големи познания за българската политика, но знам, че ако повече хора гласуват, това ще е показател за желанието им да живеят в по-стабилно общество.

- Разкажи ми малко за семейството си – за майка си, за баща си...

- О, моето семейство е невероятно – много трудолюбиво, целеустремено, със силен и авантюристичен дух. Баща ми е откривател на нов енергиен източник, базиран на кълбовидна мълния. Започнал е откритието си още в България, така че този му проект растеше наравно с мен и брат ми. Той е неотделима част от живота ни. Майка ми пък е негов неуморим и всеотдаен съратник, помощник и отдушник. Родителите ми имат труден, но интересен живот и аз ги уважавам за всеки избор, който са направили, за риска, който са поели, за да осъществят мечтите си.

- Знам, че си напуснала България на 4 годинки. Какви са първите ти спомени за Родината?

- Наистина не мога да сравня България с Америка, защото хората, с които си обграден, определят живота ти като добър или не. Бих се радвала да чувам, че българите стават по-оптимистични по отношение на собственото си бъдеще. Разбирам, че понякога нещата са много трудни, но ние имаме примера на хората от Хаити и можем да се учим от техния силен дух. Те загубиха всичко материално, но намират сили да се усмихват! За България се говори все като за една от най-мирните държави в Източна Европа, което е чудесно. Но нека към това се добави и по-обещаваща, и по-позитивна, и по-перспективна България. Това може да се случи единствено, ако всеки отделен човек го поиска сам и сам вложи сили, за да промени нещо дребно в обкръжението си. Моят личен опит ми показа, че когато правиш щастлив някого около себе си, в крайна сметка ти получаваш повече, отколкото си дал за това.

- А как премина детството ти?

- Нямахме особено охолен живот. Родителите ми отделяха голяма част от доходите си за проекта на баща ми, но не са ни лишавали – мен и брат ми, от необходимото. Те развиваха въображението ни, измисляйки разни забавни игри, четяха ни книги. Водили са ни и на много пътешествия из целия американски континент. Имахме чудесен ван, с който посетихме всички щати на САЩ, както и половин Канада, а с такъв опит малко американци могат да се похвалят. Спомням си например как една вечер баща ми ни организира съревнование – надбягване с лъжица в устата, в която има сурово яйце. Убедена съм, че условията на детските ми години именно са ме изградили като силна и независима личност.

- Разбрах, че като малка си искала да служиш в армията – защо, откъде това желание?

- Да, така беше, а също и да съм балерина. Но най-вече съм искала и продължавам да искам да имам професия, изпълнена с приключения и пътувания. В момента мечтата ми е да стана водеща на предавания за пътешествия по света и като първа спирка избирам да е България.

- Има ли нещо в България, с което САЩ не може да се похвали, независимо от развитието си?

- Хилядолетна история и архитектурни паметници! В малка България има всичко – планини, реки, море, невероятна по красота природа, големи градове и малки кокетни селца, красиви хора, нестинари, цветя, сарми, баклава... Не е необходимо да пътуваш с дни, за да видиш всичко това. България е едно райско кътче и хората на такова място би трябвало да са много спокойни и щастливи. Което и пожелавам на всички.

- Лаура, ти си братовчедка на нашата водеща Диана Найденова. Разкажи ми малко за нея – кога за последно се видяхте и чухте, близки ли сте си?

- Майката на Диана е първа братовчедка на мама и кума на родителите ми, така че ние с нея сме много близки, независимо от разстоянията помежду ни. Преди две години, когато бях в България, Диана си взе отпуска, за да ми покаже някои от красотите на родината ни. С нея посетихме Боженци, Царевец, Шипка, Велико Търново... все прекрасни места, които обикнах с цялата си душа, и с чиято история се гордея. Братовчедка ми е чудесен човек! Много е ерудирана, силна жена е, с нежна и чувствителна душа. Аз мисля, че не е по силите на всеки да работи неуморно за професията си и същевременно с това да бъде всеотдайна майка.

- А кой е мъжът до теб?

- С мъжа до мен сме вече от 5 години заедно. Той е музикант – китарист, свири в група с репертоар на U2, но това е само негово хоби. Миналата година завърши Юридическия университет и сега работи като юрист.

- В този смисъл какво мислиш за музиката, която се слуша в България – визирам попфолка и неговите звезди?

- Любимата ми българска песен е „Погледни ме в очите” на Анелия, защото това е песен за чистата любов. Иначе за мен чалгата, както я наричате в България, е нещо много посредствено и временно. Ценностите, които този вид песни проповядват, са в разрез с моите разбирания. Чалгата е начин да избегнеш реалността, но много хора я обръщат в реалност, което неминуемо се превръща в проблем.
 

Галерия на Лаура Чуканов !!!

източник: БЛИЦ