В паспорта му пише Николай Воденичаров, но всички го наричат Никеца (с ударение върху „е“). Доскоро дрезгавият му глас палеше само публиката по клубните сцени, а днес раздира ефира на bTV. След мощното му рок изпълнение в „Гласът на България“, всички треньори го пожелаха в отборите си. Логично, изборът му падна върху Иван Лечев. Малко след това името на Никеца беше замесено в любовна афера с Жана Бергендорф. Слуховете за връзката им тръгнаха, след като певицата написа „Обичам те!“ на стената си във Facebook и придружи думите си с видео от изпълнението на Николай. Наистина ли двамата имат връзка, какво очаква той от участието си в „Гласът на България“, какво прави един рокаждия като него на село и откъде идва прякорът му - Никеца, разказва пред Woman.bg:

Кажи как се казваш!
Когато бях в четвърти клас, съучениците ми ме нарекоха Никеца. Питам ги, защо точно този прякор са ми избрали, а те: „Ей така, братле!“. Ех, ако не се казвах Николай, а Васко, щяха да ми викат Васко Никеца!

Минало незабравимо
Като малък бях разбойник, но готин разбойник. Постоянно бях ранен - не защото се биех, а защото от сутрин до мрак играех футбол. Спомените ми от детството са пукнати ребра, навехнат глезен и белези по главата.

Лична история
Сменил съм три училища, защото семейството ми се мести няколко пъти из София. На първата година в ново училище успехът ми беше висок, защото не познавах никого. На третата вече беше паднал с една единица, защото всички ми бяха приятели и ученето беше отишло на заден план. Но за мен да имаш приятели е не по-малко важно, отколкото да имаш обща култура. Иначе съм страшно запален по историята и географията. Кандидатствах с история в УНСС, където завърших публична администрация.

Търси и разрушавай
Слушам музика от малък. Но когато за първи път чух Seek and Destroy на „Металика“, нещо в мен се преобърна. Бях на 13 години. Сетих се, че вкъщи имаме китара и започах да свиря. В последните години забивам с моята банда Casual Threesome. Правим кавъри, свирим и наши песни. Парчето на Led Zeppelin Whole Lotta Love, което изпълних на кастингите на тъмно в „Гласът на България“, е гвоздеят на почти всеки наш концерт.

Когато гласът е удоволствие
В „Гласът на България“ имам само една амбиция – да пея и да се кефя! Удоволствието, че съм в шоуто, е най-важно. Искам да се забавлявам, да влагам емоция в изпълненията си и, разбира се, да внимавам гласът ми да не прескочи. На сцената не мисля за победа - това само би ме разсеяло и съответно би ме прецакало.

Приятелката Жана Бергендорф
С Жана Бергендорф се познаваме отдавна от нощните клубове, където имаме участия. За първи път се срещнахме в столичния Swingin’ Hall. Жана неведнъж се е качвала на сцената, за да пее с нашата група. С нея сме добри приятели, но не сме двойка. Знам, че медиите ни изкараха гаджета. Всъщност, нямам нищо против! Всички са добре дошли да си измислят каквито си искат истории. Гледам на това с чувство за хумор.

Жената без която няма рай
Какво харесвам в една жена? Най-много ми харесва да се смеем заедно, да я слушам, да търся в нея текст за песен. Нямам предпочитания към конкретен типаж. Все пак, разнообразието е есенцията на живота.

Докато връвта ни раздели
Никога не свалям от врата си един гердан, която сестра ми ми донесе от Занзибар. На ръката си нося гривна с две мъниста – някога тя също беше гердан, който обаче се разпиля и се „сви“ до гривна. От постоянното мокрене връвта й постоянно изгнива, а аз постоянно я сменям.

Първа база
Моята лятна база е къщата ми в село Завой до завоя на река Тунджа. Според легендата, именно там Симеон Велики е събрал войската си за битката при Ахелой. За мен село Завой пък е мястото, откъдето щурмувам морето. През лятото повечето ми участия са по крайбрежието и ми е много по-удобно да пътувам от Завой, отколкото от София.

Селска идилия
Харесва ми спокойствието на село. През лятото ловя риба, разхождам се в гората, минавам през кръчмата в центъра. Имам много приятели. Когато бяхме на 15-16 годишни момчета, минавахме по 20 километра за един ден. Походът, така наричахме нашия преход. Ставахме в 6.00 сутринта и до 14.00 ч. стигахме билото на Стара планина. Веднага след това поемахме обратно, за да се приберем вкъщи малко преди полунощ.