Минути след като Златка Димитрова излезе от Къщата на VIP Brother, все още не можеше да сдържи вълнението си.

Вижте какво сподели бургазлийката, пише bliasak.bg.

- С какви емоции си тръгваш от шоуто?
- С много хубави. Aз го казах и на лайфа, че имах най-прекрасните емоции до този момент и съм много щастлива, че бях част от този формат. Много допринесе за мен и за моето преоткриване, за нещата от живота като цяло, защото наистина аз в началото не си давах сметка, че това е много важна игра, а гледах на нея като на една детска дама, например. Не си давах сметка, че вътре водиш борба със самия себе си, с характера си, с чувствата си, с емоциите, ако щеш. Даже преодолях вътре доста неща, дадох си сметка за много неща, открих доста грешки в себе си. Ще ги наваксам със сигурност и ще ги поправя. Бях и много емоционална, много открита – като чувства емоции и състояния, ситуации, които се случват, в което няма нищо лошо, напротив. Много открит човек съм, радвам се, че сложих край на доста важни неща за мен.

- Защо влезе?
- Ей така, просто ми предложиха и веднага се съгласих. Изобщо дори не се замислих. Дори не си прочетох договора, а доста хора в Къщата коментираха клаузите в своите договори. Аз съм такъв човек - винаги съм с главата надолу, „Риск печели, риск губи“ е при мен на 100%. Винаги рискувам, засега не съм си удряла главата, надявам се и този път да не съм. Аз по принцип съм първичен човек, който действа на момента. Изобщо не се замислям, с което спечелих отново. Другата причина, поради която влязох е, че това е един много голям експеримент. Мислех си, че ще остана не повече от месец, а останах цели два месеца.

- А когато научи, че Багата ще влиза, как се почувства?
- Отначало реагирах доста хладнокръвно, казах си - какво от това, ние с него сме имали вземане-даване, разделили сме се по живо, по здраво, всеки си има неговите си взаимоотношения и връзки, но се оказа, че не е така, тъй като мисиите, които ми бяха поставени вътре, някак повлияха доста на моето състояние. Оттам избухнаха тези сълзи и тези кризи, които имах. Една от мисиите ми беше свързана лично с него, да се грижа за него, почасово да му давам лекарства. Аз съм супер отговорен човек, правила съм го и преди - в нормалния живот, когато сме имали взаимоотношения, и се върнаха някакви такива моменти, спомени, емоции, които доста силно ми рефлектираха, защото все пак си далече от близки и от роднини, не можеш да споделяш, не можеш веднага да го кажеш на всеки, защото все пак не го познаваш добре; не знаеш кой как ще реагира - все пак и се пазиш от тези неща, но впоследствие всичко това се изглажда и се радвам, че го преодолях.

- Ти проля много сълзи за Багата, които май бяха от неизживяна любов...
- Не от неизживяна, може би връзка, която прекъсна без особена причина. Ние си знаем най-добре, казали сме си, каквото трябваше да си кажем. Приятели си оставаме, и аз много се радвам, защото той е човек, който няма много жени приятелки, щастлива съм, тъй като имах възможност да поговоря с него, казах и причината, поради която оставам медальона на него, защо трябва да спечели според мен и мисля, че много добре съм се обосновала.

- Мислиш ли, че двамата ще останете приятели и занапред?
- Исках да бъдем приятели, защото когато влязох в Къщата и двамата се споглеждахме, веднага си обръщахме главите, разминавахме се. Например, когато той стои в една компания, аз не стоя и обратното, и се получаваше някакво напрежение. Затова исках да ги изгладя тези неща.

- А смяташ ли, че в бъдеще може да се случи пак да сте в една компания?
- Не, не смятам, компаниите ни са съвсем различни и няма как. Може да се видим някъде по някакво събитие, в някое заведение, да се поздравим, да си помахаме, което е съвсем нормално.

- Ти му спечели разговор с Любина, трудно ли ти беше?
- Да, доста трудно, защото трябваше да цитирам някакви изказвания. Иначе не ми беше много трудно – малко се озорих, но знаех за какво е, така че трябваше да го направя.

- В една много емоционална изповед в Изповедалнята ти каза, че ако можеше да върнеш времето назад, щеше да бъдеш с него. Така ли е?
- Ако можех да върна времето, може би щях да направя други неща, които не съм направила. Животът е нещо непредсказуемо, нещо непредвидимо и не знаеш какво ще те сполети. Аз искам да е така и занапред, и не съжалявам за нищо, което се е случило. Защото щом се е случило, е трябвало да се случи.

- Ако не бяхте обвързани, мислиш ли, че можехте да се съберете?
- Не знам, наистина не знам. Много „ако“, не знам, наистина.

- Вие за какво се разделихте? Ти каза, че е заради изневяра, той  - друго.
- Не е изневяра, в смисъл не е само това. И времето ни раздели, и това, че бяхме разделени, и така.

- Твоята приятелка Елисавета каза, че ти си разбрала за някакви неща...
- Аз разбрах някакви неща, той разбра някакви неща - къде вярно, къде не вярно и така се развиха нещата...

- Заради други хора?
- Да.

- Твоят приятел Миро...
- Моят приятел Миро дори не знам дали ме чака. Мисля, че той е обиден, защото не знае какво става в Къщата.

- Разбрахме, че те чака.
- Така ли? Откъде разбрахте? Не, не ме чака, със сигурност. Сега току що говорих с моята приятелка Елисавета и той й е казал, че бил много обиден, поради тази случка, но аз пак казвам, че не обвинявам вътре ситуацията, просто имам мисия, правим я и нямаме право да коментираме, това е! Щом си влязъл вътре, значи, че трябва да си готов на всичко. Това е самата истина.

- Преосмисли ли наистина живота си?
- Абсолютно. Преди да вляза в Къщата, имахме много дълъг разговор с Миро, аз наистина го обичам, наистина имам чувства към този човек, все пак съм от година и три месеца с него, това не е малко, много ми е помагал, много е допринесъл за това да се чувствам добре, но аз казах, че не мога да бъда с обвързан мъж и според мен не е толерантно спрямо жена му и спрямо мен. Затова му казах да си вземе сам решение, какво иска, защото не може така. И едната жена излъгана, и другата, аз смятам, че съм постъпила доста спортсменски и доста мъжкарски, като му го заявих това нещо. Въпреки това той каза: „Обичам те и ще те чакам, любов!“ Може би ми е обиден, след това нещо, което се случи с Багата, не знам.

- Ако все пак не е обиден и поиска да продължите връзката си би ли продължила с него?
- Не знам, аз искам много сериозно да си поговоря с него, в момента доста неща преосмислих, неща, които съм пропуснала и то съм ги пропуснала, може би заради самите връзки, които съм имала. Но пак казвам, че не съжалявам, че ще наваксам. Криси Патрашкова ще бъде до мен, това го знам също, така че хубавото ми предстои със сигурност.

- С Тризначките имахте странни взаимоотношения, от тотална омраза до приятелство. Защо?
- Омраза не, по-скоро реагирах супер първично, обаче втория ден ги наблюдавах отстрани - Тризначките са много готини момичета, много са емоционални, те се забавляват на шеги, много са готини, наистина. Споделих им какво ме е отблъсквало в началото, защо съм реагирала така, изчистихме си взаимоотношенията, направих го лице в лице с тях, защото няма по-хубаво от това.

- Ти показа сериозна емоционалност в Къщата и най-вече по отношение на Къци. Защо те дразнеше?
- Е, да, с Къци няма как. То всеки един беше така, но аз го показвах малко по-силно. Къци е един тотален дразнител, който изобщо не се съобразява с мнението на другите, човек, който гледаше само своето здраве - да се храни здравословно, винаги да изпъква, да бъде първи, той, той, той - да бъде лидер. Все нещо не му харесваше. Когато ни възложиха задачата за сериала, той с 300 зора, дори с намесата на Big Brother, едва го навиха, да си изиграе ролята както трябва, въобще някакъв ад под небето! Знам, че той няма да бъде победител със сигурност.

- Според теб Багата ли трябва да спечели?
- Според мен да. Защото той доста е допринесъл за България, както казах името на България се изкара извън границите на нашата страна, когато Багата победи. Стана шампион доста млад. А и смятам, че тази победа ще бъде доста силен тласък да му даде сила, отново да се върне на ринга.

- Той беше смятан за един от фаворитите, до момента с пиянската му изцепка. Как ще я коментираш?
- Как да я коментирам, предпочитам да не го правя, защото всеки човек прави такива неща като пийне малко повече.

- Благой има ли лошо пиянство?
- Не, при мен не е имало такива случки между другото.

- Ти много се стресна когато той дойде при леглото ти. Изглеждаше така, сякаш знаеше, че нещо лошо може да се случи.
- Дойде и седна на леглото ми и тръгна да ляга, а аз станах, защото се уплаших и тръгнах да бягам (смее се).

- Той посягал ли ти е?
- Не, никога не ми е посягал.

- Мислиш ли, че Багата щеше да направи някоя по-голяма глупост, ако беше продължила цялата тази работа?
- Не, не мисля, просто човекът се забавляваше по някакъв си негов начин.

- Ти наричаше Къци с всякакви епитети...
- Глупак, тотален. Ето пак ще го кажа. Комсомолец.

- Добре де, не смяташ ли, че трябваше да го пощадите, все пак е на 50 г?
- Не, не смятам, защото Фънки е на 52 години и е супер готин човек, супер емоционален.

- Но и за него коментарите са в двата полюса – че е простак и че е супер пич.
- Фънки е много готин.

- Къци има ли стратегия?
- Естествено, че има стратегия, че играе вътре, то това е пределно ясно. Трябва да си супер глупав, за да не го видиш, сигурна съм. Той се прави на самарянин.

- С какво си кандидатствала за университета?
- На този въпрос няма да отговоря.

- Кои книги ти е препоръчала Криси Патрашкова да прочетеш?
- Не ми е препоръчала, тепърва ще разговарям с нея.

- Мартин Карбовски каза, че ще останеш с различно впечатление от Криси като излезеш; че ще видиш как те е подхлъзвала, за да ти измъкне информация. Как ще реагираш, ако е така?
- Не мисля, не. Криси е един страхотен човек, с когото много пъти съм разговаряла и знам, че не е така. Знам, защото първоначално си беше приятелка с едни хора, после се промениха нещата, и тя е човек, който наистина си казва нещата и е супер сериозен журналист. Те може да имат вражда, но аз нямам – нито с единия, нито с другия.

- Ти я считаш за своя приятелка?
- Да.

- Смяташ ли, че успя да промениш мнението на хората за себе си?
- Да, смятам, че го промених, но не за всички, естествено, защото няма как на всички да се харесам. Щастлива съм от това, което направих, от думите, които чух, и тепърва ще разбера какъв е бил резултатът. Надявам се да е хубав.

- Значи не се считаш за част от държавата на Златките?
- Не, никога.

- Но беше определяна като такава...
- Бях определяна, но аз никога не съм се считала.