Някогашна библиотекарка, бивш митничар, селски даскал и внук на активен борец-номенклатурчик са само малка част от колоритните персонажи, с които ни среща сатирикът Ваньо Вълчев в романа „НОФОФ“ („Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория“).

„Телефон все ни свързва, телефон ни дели…“ – звучи ви познато, нали? Този път авторът на любимия на няколко поколения рефрен от песента „Телефонна любов“ – Ваньо Вълчев, ни запознава не с нежната си лирика, а с безмилостния си сатиричен език в книгата „Национален отечествен фронт за освобождение на Фанагория“ (накратко „НОФОФ“).

„Една бяла жена с яко втасала пазва“, представяща се за княгиня Чечке Дуло (бившата читалищна библиотекарка Жечка Дулева), някогашният митнически полицай Юрдан Зайков (вече именуващ се Юкбоил Дван), на когото собствената му съпруга лепва етикетите „идиот“ и „левак“, учителят Тонко Тончев (прекръстен на Колобър Сикофант), който се моли „само да не сменят пак учебниците“, защото „тъкмо беше научил какво пише в сегашните“ и Феликс Хайдутов (по-късно добавил „-Поборников“ към фамилията си), който е горд наследник на номенклатурен род са едва част от запомнящите се герои, с които Вълчев радва ценителите на черния хумор и съвременната политическа сатира, типична за тукашните ширини. Представителите на НОФОФ са твърдо решени да изпълнят великата си мисия: да вземат властта и да променят страната из основи. Едничката им цел напълно оправдава всякакви средства, така че чудатите персонажи на Вълчев няма да се поколебаят и за миг да мамят, бият, заплашват, изнудват, раздават (но и взимат) щедри подкупи – все такива „прозаични“ неща, които сякаш са повече от обичайни за политическия пейзаж на Балканите. Но не всичко върви по план – след серия чутовни гафове финансирането им секва, а оставени сами на себе си, пишман патриотите са още по-силно устремени към така бленуваната власт…

Ваньо Вълчев е автор на едни от най-знаковите текстове в българската естрада, сред които „Телефонна любов“, „А дали е така“ и „Огън от любов“. Наред с галещата ухото лирика, днес той е популярен и с неповторимия си хумор, който за пореден път гарантира истинско забавление на страниците на новия роман на издателство „Сиела“.

„НОФОФ е роман, който се чете на един дъх. Малцина са авторите, които могат да разказват толкова увлекателно. Блестящ пример за съвременна политическа сатира.“

Иво Сиромахов, автор на „Българско криминале“