Новият хит на пазара – „Голи оток – островът на смъртта“, представен тези дни от издателство „Сиела“, ни връща в мрачните години на тоталитаризма.

Голи оток е необитаем остров с площ от 4,7 кв. км, намиращ се в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватия), където след 1949 г. тогавашният югославски диктатор Йосип Броз Тито разполага един от най-зловещите си концентрационни лагери.
Именно там от 1956 до 1961 г. е осъден да изтърпява присъдата си един от създателите на македонската азбука и основоположник на македонската литература Венко Марковски. Неговата вина е, че се е върнал към българщината и се е противопоставил на режима на Тито.

Известният наш историк и TV водещ проф. Пламен Павлов пише в предговора: „Това е книга, пресъздаваща един кошмарен свят на перверзията на насилието. Този свят на страданието и унижението има своите паралели в концлагерите на нацистка Германия, Сталиновия Гулаг и други ужасни места в много страни по света. Нека не забравяме и нашата собствена история – в България също имаше наши, български версии на Голи оток – Белене, Куциян, Бобов дол и др., където комунистическият тоталитарен режим създава не по-малко зловещ живот за инакомислещите.“

Книгата „Голи оток“ е публикувана за първи път в САЩ през 1984 г. в издателството на Колумбийския университет, като автор на кратката анотация за нея в списание „Форин Афеърс“ е самият Збигнев Бжежински.

„Голи оток“ съдържа писмата на Венко Марковски, описващи ужасите на острова на смъртта на Тито. Изданието е посветено на 100-годишнината от рождението на писателя (1915 – 1988).